Le journal de la petite Emmanuelle

!!! Внимание!
Тук ще се старая да записвам всичко, което ме е впечатлило и ми се е сторило забавно. Новите проблясъци ще бъдат най-отдолу. Не пропускайте да слезете до края на страницата!

***
Една сутрин детенцето се събужда (в нашето легло!). Мама се е изнизала вече. Протича разговор с тати:
- Боли (Емануела)
- Какво те боли? (тати)
- Всичко боли (Емануела)
Явор се притеснил - как така детето има болежки сутрин рано :) Обаче след известно време се установи, че аз като се събуждам, понеже не съм мръднала цялата нощ и съм се обездвижила (логично), редовно казвам как всичко ме боли. Емануелка решила, че това е някакъв поздрав!

***
Емануела в България. Върви с баба си в някаква посока и, ни в клин, ни в ръкав казва: "Ох, боли ме кръстчето" - хахахахахааааааааа! (отново цитира мама!)

***
Чувствам се прекрасно (Емануела споделя на скайп, за да не се притесняваме)

***
Какъв красив залез (на излизане от пощата, детето силно се впечатлило от цветовете в небето)

***
Мамо, къде спи дъждът? (на заспиване аз седя до леглото и и си шушукаме - не може да се говори на висок глас. Задават ми се странни въпроси, а аз не съм подготвена - както обикновено :)

***
Ох, олютих се! (детето е близнало една пикантна лютеница)

***
Пак в България. Емануела си ляга. След като е пожелала лека нощ, поклаща глава и казва: Дано утре не вали... (по това време било доста дъждовно)

***
Емануела играе на продавачка в бакалница. След като "клиентът" е приключил с поръчката, тя грижовно пита: А буца сирене?

***
Тези дни с Емануела играем на фризорки. Един път аз съм клиентка, един път - тя. В случая аз съм фризьорката. Тя пристига с една плетена дамска чанта, щото така една жена трябва да ходи по улиците, сяда на стола и започваме разговор. Питам я:
- За подстригване или за боядисване?
- За боядисване.
- А какъв цвят?
- Зелен. (хахахахаааааа - за нея не съществува друг цвят, освен зеленото! Така че като питала баща си какъв цвят са и очите, трябва да е останала адски доволна от отговора - зелени, разбира се :)

***
Емануела рисува. Листът се оказва тесен за размаха на творкинята :) Надраскала канапето. Баща и сяда и започва да задава въпроси:
- Кой нарисува канапето?
- Тати - казва Емануела с ококорени големи очи. След което размахва пръст срещу Явор и добавя: Не та-ка та-тииии! (хааааааахааааааааааахаааааааааахаааааааааа!)

***
На път за градината. Тренировка как да казва на френски, че и се пишка и т.н.
Явор задава въпрос:
- Как ще кажеш ако ти се пишка?
- Пипи.
- А как ще кажеш като ти се ака?
- Кака.
- Ами ако ти се папка?
Секунда за размисъл и после
- Мням-мням (хаааааааааааааааааааахахахахахахахахахаха!)

***
Вечерна разходка из квартала. Емануела пресича улицата с баща си. Тъкмо е говорено за безопасността по пътищата и колко са страшни колите. Тя подава ръка на тати и го успокоява: Не бой се, аз съм тука!

***
Емануела си говори много добре български :) Малко сме назад с ругатните, ма работя по въпроса. Е, имаме и леки отклонения като папионка (пеперуда) и кво беше още - иска да и се сложи парчето портокал в една чиния, дето има слънчица и посочва едното - тука на солея го искам :)

***
Копирано от Фейсбук :