Тази събота и неделя, специално за Манолче, от Торонто пристигнаха чичо Диман, леля Катя и... деде Атанас! То, Емануелчето, има още един деде - Милчо - и него го чака! И бабите и тях ги чака, ама за всичко ще му дойде времето.
Та! Малкото много се зарадва, че има толкова много желаещи да му обръщат внимание и да го мачкотят. До степен, че първата вечер заспа доста след определения и час (който често варира, ама това е друга тема).
Имаше 1 куфар подаръци!!! По принцип, много обичам подаръците, обаче този път се изнервих нещо... Виж това, виж онова... А бебето иска да яде! Времената не са вече същите...
Благодарности на всички за всичко, което имаше в куфара (повярвайте, имаше адски много неща! Включително народна носия и парфюма на Рамзес 2, донесен от Египет!)
***
В събота имахме марш на скок из планината (никой да не се подиграва на скромния хълм, който природата щедро ни е предложила!!!), след това до катедралата Сен Жозеф и в градината, наречена Пътя на Голгота... Хм, хм... Татко оплези език, поради жегата... Тежък му се стори този път, обаче се съдра да снима! Сега исках да се докопая до неговия снимков материал, но той пък е зает да спи, а не знам къде му е кабелчето за компютър...
***
В общи линии, като изключим факта, че у нас е на вили и могили, всичко е чудесно! Емануела е така доволна, че тази нощ пропусна да се събуди и, с изненада установих, че в 7 сутринта всички спят като порчета (Явор не обича това сравнение, ма не знам друго!), а аз бях постигнала свръхпроизводство на млечен продукт, така че бебето се събуди с боен писък, яде, отказа да спи при деде, но заспа при тате... И така - минаха се два часа от тогава, та е време за малко снимки.
Явор излиза на балкона при сигнала Пу-По-Пи, който ми е познат още от далечното детство. Аз не успях да се покажа, поради кърмене :-)
Емануела посреща дядо си и го дарява с лигава целувка
С чичо!
С леля!
С деде!
С тати!
С мама!
В леглото на деде!
На баня
Емануела позира на дядо си
Родов белег по майчина линия - зацокан палец :-)
Уморена героиня (по време на дългата разходка)
С татко и сестра ми
В планината с Явор се замотахме (както обикновено), а татко избяга с количката. Търсихме го около 5 минути :-) Той снима ли снима и нищо не го смущава!
Ей това се опитваше да снима. Тук Явор го е хванал доста майсторски.
В планината
Пак там - Явор кърми
Пак там - до мъжа на сестра ми всички сме като джуджетата и Гъливер
И за десерт - татко позира с лигавник-копие, специално бродиран от майка ми за Емануела. Същият и стига до петите и е безобразно бял - не съм сигурна дали сърце ще ми даде да го ползвам. Особеното в случая е, че майка ми е имала такъв лигавник преди Х години, както и аз преди други едни Х години. Ред е на нашето бебе! И сигурно трябва да се науча да бродирам, че внуци ме чакат... :-)
