При чичо доктор

Бяхме на контролен преглед (всеки месец по веднъж).
Емануела много мрази да и бъркат с клечка в устата и да и оглеждат гърлото... Този път направо отказа да си отвори устата! Много беше смешна!
Иначе с бъркането в ушите е малко по-добре... А слушалките са и студени и също не и е любимо...
В общи линии, чичо доктор е отрицателен герой (по-кофти е само лелята с ваксините!)...
Малкото растееее, ли расте. Вече 62,4 см и 5,700 кг. Цял късмет е, че не обожава да ми виси на ръцете...Така или иначе, те ми изтръпват и се схващат през нощта - представям си какво щеше да бъде, ако искаше да я друскам с часове...
Вечер на разходката Явор я влачи в кенгуро... Каза, че му тежало... Кви хора! Аз като си го носих бебето 9 месеца в корема хич не ми беше тежко...
Както и да е! Идеята беше да подчертая дебело колко е пораснало детенцето. Снимки от днес все още нямам - тя спи с палец в уста :-)