Поради нетипичната февруарска жега (едва -5 градуса), днес се размърдахме и отидохме на планината! Нали се сещате - онзи 300 метров хълм, който странно как, се опъва на всички присмиващи му се планинари... :-)
Емануела спа като пор на отиване - много е важно да спи, щото иначе става хиперактивна и не се спира за секунда. Който не вярва - да дойде! Поверявам му я за 1 час...
Така.
Ето сега и снимки от случката - малкото не беше впечатлено от нищо! То вече е ходило на планината :-)
Ние (това с по-дългата коса е бащичко!)
Малкото е ужасно сладко, ама не ми дава да го цункам!
Също така, не обича да стои в скута на който и да било (в случая - на тати), освен само по лично желание
Много обича да пее - само да има кой да дава тон
Не питайте защо всичко е в синьо!
Баба Еми
Добре че съм аз да увековеча тази красота! В лявото очило (ваше ляво) ми се виждат краката - доказателство, че снимам аз
Антови :-)
Антови :-)
0 comments:
Post a Comment