Бонус

Веднъж като бях на гости у леля Силвия и тя ме снима, снима, снима

Празен бидон за вода - хем голям, хем вдига шум - страхотия!

Прощапулка

Както е известно, Емануела проходи на 10 месеца. Отказва някой да я води за ръка - сама си обикаля... Походката водно конче ми е любима (странични подскоци).
Понеже наваксвам закъснението, много снимки ще ви се съберат, но кой ли се оплаква от много!
Бебка хвана 3 предмета (трябва да кажем, че тя много се впечатли от питката и се заигра с нея, но аз я насочих в правилната посока). Първо беше телефон: ще става бизнесдама. След това взе една отвертка и веднага я налапа: всичко ще и идва отръки! После докопа обувката на Пепеляшка- една такава красивичка, с кристалчета - страшен кич! Така, един ден, ще дойде принц да я вземе и пей сърце!!!
На гости бяха Анжела и Лили. Помните ли ги какви бяха мънинки! Е, вече не са! Ще ги видите на снимките.

Питката (дело на баба Емилия)

Бебка е взела телефона и сега се оглежда за още

Малко снимките са в обратен ред: точно съм и отнела питката, за да се изправи отново и да огледа положението на масата - телефончето обаче вече е в ръка

Питката се търкулна. Емануела я гледаше в захлас и не смееше да стъпи на бялата покривка. Милинката. И сега иска да си играе.

С кака Патрисиа е много гот

Анжела

Вижте каква рокля на кравички!

Емануела проверява дали Анжела правилно седи на люлеещата се калинка

Кой ли снима?

Лили

Гащите на Емануела (кравешка глава!)

Емануела се готви да целуне Анжела :)

С мама и тате

Явор съжалява, че няма три ръце, за да гушне три бебета

Великден!

Този месец се оказа доста натоварен! Аз все пак съм ученичка на фул тайм! Наваксвам пропуснатото и ето снимките от Великден.
Емануела си пада по жълтия цвят. Всичките яйца, на които се спря бяха жълти. Сигурно, защото и патенцето е жълтичко, а то и е любимо...

Мама изпада в ужас! Традиционното сурово яйце (синьото) е в неправилните ръце...

Емануела си избира яйце (ужасно квичи, ако и го вземеш)

Ужасно сладка!

Няколко снимки с маман

Рождения ден на баба Еми

За рождения ден какво да кажем! Тортата не беше със сирене, нито с клен! Поради тази причина 3 дена все имаше - а ей го какво е малко тортенце!
Баба стана на 66 (и свещичките го показват, така че е мога да скрия, а и мен не ме е срам :)
Да е жива и здрава!

Стани, Емануела и върви!

И като хукне нема спирка!
Най-общо, можем да отбележим Великден за начало на прохождането на Емануелка...
Ужасно е сладка! Не мога да не я целувам хиляди пъти, макар че тя се дърпа :)
Ходенето е процес, при който ръцете задължително са вдигнати високо (това го има и в копаницата, често се среща и при ръченицата). За краката нещата стоят по така... Ако случайно има нещастието да е с обувки, Дудка започва да се държи неестествено и докарва походка а ла Чарли Чаплин :)
След като споделих с вас тази новост, да припомним и какво се случва с устната кухина (горкото дете - един ден ще трябва ли да чете всичко това...)
На десет месеца и половина: два зъба отдолу. Един горе, ама встрани - нема симетрия! Аз като се загледам (така и баба се заглежда и виждаме едно и също, което е добър признак) - има още 3 зъба, които прозират през венеца и е въпрос на време да пробият (като кокиче в Монреал през април).
Едно е ясно - бебетата требва да се раждат на около 9 месеца - вече охраненки, поотраснали... Тогава са и по-забавни и интересни.
Друго се сетих! Бебето като стане сутрин в 7 и не ще да заспи пак и много се дразня! Преди беше далавера - изпие си биберона и откара още час и половина сън... Все пак, чувам за хорски деца- ставали в 6...Добре сме!
Ма след биберона в 7, с баба в стаята има страхотна активност - отварят се всички шкафове, съдържанието им се разхвърля из цялата стая. Емануела се катери и слиза от леглото - минимум 20 пъти. Всичките ми Снупи-та се събират на купчина (странно - не се ядосвам)...
Похвално е упражнението с гърнето. Емануела сяда. Ако има нещо за вършене - стои кротко там и разговаря с баба си (голем диалог се води - тлатлатла, така-така, тата, мама, бабу, пррррррррррр - проявете малко въображение, де). Като приключи, сама скача от гърнето, без да се опира никъде и да си помага с ръце, което говори за добре развит четириглав бедрен мускул! (мамоооо, похвали ме ма!)
Съдържанието на гърнето вече не го снимам! Важното е, че почти имаме създаден навик...
Схватливо дете! Като майка си!

Походката!

Може да е малка, но вече знае - компютър иска!

Помага на тате да си направи упражненията за крака :)

Папа ябълка

Тате подава ябълката

С тате е най-забавно

Културното мероприятие, задължително за сезона: Cabane à sucre (барака за захар - хихи)

Баба изучава процеса по добиване на кленов сироп. На снимката: кленово дърво с кофа, в която се събира кленовия сок, който пък капе през един специално поставен чучур. Задължително условие за потичането на дървесния сок - положителни дневни и отрицателни нощни температури

Баба ближе самоделка - на една копаня пълна със сняг се изсипва горещия кленов сироп. Взимаш клечка, намотаваш си сиропа на клечката и после ближЕш! Ужасно сладко, бррр.

Любов ли бе да го опишеш - Петърчо и Емануела в силна прегръдка (те после дълго се целуваха, ама..."долу фотографаааа")

Разменят се едни тежки погледииии :)

Баба пои внуче

Емануела изучава с интерес обстановката в кабаната