Времето летииии...
Вече повече от два месеца Емануела е на "село при баба" :)
Замина на 28 май... Сякаш е минала цяла вечност...
На летището, малкото направи нервна криза - много и се спеше, а и вероятно тълпата я стресна допълнително... Криво-ляво - справихме се...Ужас!
Усещането изведнъж отново да останеш сам е...трудно да се опише.
Прибираш се след работа. У дома - тишина. Сядаш на компютъра, преглеждаш пощата и два-три сайта за 10 минути и после - тишина. Скарваш се с който намериш (по стечение на обстоятелствата - Явор). Гледаш тъпо в една точка. Навън вали. Ако не вали - духа!
И така - вече сме август месец.
Аз се юрнах да работя ден след като изпратихме детето в България... Не знам дали съм отвикнала на работа или ... Много се уморих, ей! Емануела като е тук - пак си уморен, ама е друго! Това дете ти дава енергия! Кара те да правиш много неща...
А сега - гледаш тъпо в една точка...
И нямаш сили даже за 5 скока на въже... И се разплуваш...
Дуди скоро ще си дойде при мама и при тате!
А иначе - сега съм доволна поне, че там има слънце... И бере краставици в градината. Карат и се, че ги яде без да ги мие! Ха-ха! Не разбират тези хора, че детето е все гладно. Тази лакомия е наследство по майчина линия... Не може да бъде другояче...
За изминалото време имаме още един поникнал зъб (само) - кътник, забележете. Е, може да не е баш кътник, ама не е преден зъб, нито пък е кучешки. Интересно решение!
Емануела, освен че не спира да папка, не спира да обикаля (очевидци твърдят - за секунда не се задържала на едно място). Също така - не спира да мели... Все говори нещо. На чист български - няма кой да се занимава с чужди езици... Така или иначе - ще ги научи в градината (там лъжем, че на детето се говори на френски - хаха)
Дуди обича да пее и да танцува. Много е смешна! Ауууууу! Един ден, баба Руми си тръгвала, а Дуди на гърнето. И хукнала нашата да изпраща баба си, ма не си свършила работата на гърнето. Майка ми казала "Ами аз не съм чула песничката, къде отиваш така?" (гърнето започва да пее, когато се напълни). Емануела се върнала на мястото си и започнала да тананика мелодията на гърнето! Ха-ха-ха!
Друг готин случай - баба Емилия казва на диването - "Наказана си", при което Емануела отива и сяда сам-сама на една макаричка в центъра на кухнята - наказание да изтърпява! Тамън се чудех как ще го наказваме това дете - то било ясно! Да го накараш да стои на едно място е бич Божи...
Всичко останало е ежедневие... Случват се непрекъснато и много неща...
Тъжно е да си гледаш детето през компютъра, а то да си мисли, че мама и тате са в екрана, да се катери по бюрото за да ни търси там... Вероятно и на въпроса "къде са мама и тате?", когато тя отговаря "Канана" си мисли, че Канана е онзи голям телевизор, от където всяка сутрин се появяват мама и тате...
Хайде, време е за снимки!
Хе, малка снимчица на една голяма пианистка!
С кака Калина
С леля Зоя
Какво ли обсъжда с баба Руми...
На пързалките
и в градинката...
Пред любимата джанка (след като Емануела яде лук като ябълка, ред е на джанките...Ужас!)
В действие
Писнало и на люлките
Май от всичко и е писнало! :)
Още един навик по майчина линия - разглеждане на дамски чанти - чужди :)
На гости на едно друго бебе
На Ботунец
С Джуди (Емануела цял час я наблюдавала без да гъкне - вероятно се е опитвала да си обясни как така тази леля се е появила при нея, след като я е виждала при мама и тате...)
0 comments:
Post a Comment