Летиии, летиии времетоооо

Голяма, сладка душинка!
А колко е дива - никой не може да повярва... За нас е успокоение, че от градината вече имаме отзиви - следователно не ние с Явор сме лишени от търпение, а Емануела е свръхнадарена :) Хаха! Любопитна до безобразие! Подредена и чистница! Пакостница! Всичко!
Вече започва да говори, освен на български, на френски и на английски... Понякога е странно и неразбираемо и ни е нужно време да се усетим какво става. Забавно е. Да видим как ще е след година време - как ще се борим с проклетията не знам... Не мога да си представя, че детето ми един ден няма да може да прочете всичко това, защото не разбира!
За пеенето е друга тема. Една песен като я чуе, независимо на какъв език е, вече е научена.
Ето кратък списък на любимите песни до момента:

Български
Зайченцето бяло
Зеленчуци който не яде
С червените ботушки (задължително отидва и си обува ботушите!)
Мила моя мамо (вече не реве на нея)
Ние сме войници
Хей ръчички
Балонът се надува

Английски
Аbc
The wheels on the bus
Twinkle, twinkle
Jingle Bells
Row, row, row the boat
I love you Barney
Old Macdonald

Френски
Abc :)
Alouette
Frere Jacques
Sur le pont d'Avignon

Без да изпадам в подробности, трябва да кажа, че всяка песен си има текст. Понякога се долавят оригиналните думи, понякога Емануела сама си измисля думите :) Хахаха! Особено се натъртва на последните гласни - придружено е с мощно клатене на главата :)
Освен всичко останало, детето пее абсолютно вярно. Много често се връща от градина (обожава да ходи на градина, за наша радост) и тананика нещо, което ние не знаем. Обаче по мелодията без проблем се ориентираме, за да намерим песничката в интернет и да я научим. Хихи. Много е сладурско!
Песента за азбуката е основна. До степен, че малкото като види букви и казва: а-бе-се - определено знае за какво става въпрос. Логично, покрай въпросната песен, вече знаем азбуката на френски и английски. На български стигаме до около 20та буква и ни писва... Като няма песен...
Виж, това с четенето на книги е друга страхотия... Продължаваме с късането... Вечер след баня имаме задължително гърне (Емануела сама пожела!) - та тогава имаме литературен кръжок... Няколко книги пострадаха тежко при тези сеанси...
Всичко останало е рутина...
Какво да коментираме безсънните нощи, безкрайните капризи и тръшкания по пода, за да стане нейното... Или свинщината след като тя отново се е хранила сама и е преливала супата от една купичка в друга, за да надигне накрая съдинката и да изпие каквото е останало...
Важно е да се знае, че обича да си бърка в носа и с гордост ми подава съдържанието :) Представете си едно малко пръстче и звучното: сопол (тя харесва тази дума! Също така знае и цифка, ма Явор ми се кара, че само на глупости я уча... Не намирам никва глупост в това - всяка овладяна дума е богатство, нали!)
С темповете на писане, очаквайте ме по рождените дни, които наближават... И да не ни се вярва, Емануелка ще стане на 2 години след 2 месеца...