Стани, Емануела и върви!

И като хукне нема спирка!
Най-общо, можем да отбележим Великден за начало на прохождането на Емануелка...
Ужасно е сладка! Не мога да не я целувам хиляди пъти, макар че тя се дърпа :)
Ходенето е процес, при който ръцете задължително са вдигнати високо (това го има и в копаницата, често се среща и при ръченицата). За краката нещата стоят по така... Ако случайно има нещастието да е с обувки, Дудка започва да се държи неестествено и докарва походка а ла Чарли Чаплин :)
След като споделих с вас тази новост, да припомним и какво се случва с устната кухина (горкото дете - един ден ще трябва ли да чете всичко това...)
На десет месеца и половина: два зъба отдолу. Един горе, ама встрани - нема симетрия! Аз като се загледам (така и баба се заглежда и виждаме едно и също, което е добър признак) - има още 3 зъба, които прозират през венеца и е въпрос на време да пробият (като кокиче в Монреал през април).
Едно е ясно - бебетата требва да се раждат на около 9 месеца - вече охраненки, поотраснали... Тогава са и по-забавни и интересни.
Друго се сетих! Бебето като стане сутрин в 7 и не ще да заспи пак и много се дразня! Преди беше далавера - изпие си биберона и откара още час и половина сън... Все пак, чувам за хорски деца- ставали в 6...Добре сме!
Ма след биберона в 7, с баба в стаята има страхотна активност - отварят се всички шкафове, съдържанието им се разхвърля из цялата стая. Емануела се катери и слиза от леглото - минимум 20 пъти. Всичките ми Снупи-та се събират на купчина (странно - не се ядосвам)...
Похвално е упражнението с гърнето. Емануела сяда. Ако има нещо за вършене - стои кротко там и разговаря с баба си (голем диалог се води - тлатлатла, така-така, тата, мама, бабу, пррррррррррр - проявете малко въображение, де). Като приключи, сама скача от гърнето, без да се опира никъде и да си помага с ръце, което говори за добре развит четириглав бедрен мускул! (мамоооо, похвали ме ма!)
Съдържанието на гърнето вече не го снимам! Важното е, че почти имаме създаден навик...
Схватливо дете! Като майка си!

Походката!

Може да е малка, но вече знае - компютър иска!

Помага на тате да си направи упражненията за крака :)

Папа ябълка

Тате подава ябълката

С тате е най-забавно

Културното мероприятие, задължително за сезона: Cabane à sucre (барака за захар - хихи)

Баба изучава процеса по добиване на кленов сироп. На снимката: кленово дърво с кофа, в която се събира кленовия сок, който пък капе през един специално поставен чучур. Задължително условие за потичането на дървесния сок - положителни дневни и отрицателни нощни температури

Баба ближе самоделка - на една копаня пълна със сняг се изсипва горещия кленов сироп. Взимаш клечка, намотаваш си сиропа на клечката и после ближЕш! Ужасно сладко, бррр.

Любов ли бе да го опишеш - Петърчо и Емануела в силна прегръдка (те после дълго се целуваха, ама..."долу фотографаааа")

Разменят се едни тежки погледииии :)

Баба пои внуче

Емануела изучава с интерес обстановката в кабаната